Цьрквата на Исус Христос на Светиите от Последното Време се основава вьрху ученията от книгата на Мормон, а удивителната история за превеждането й от златните плочи от Джоузеф Смит е основна примамлива точка за обръщьнето в Мормонското учение. Дали днес, след като са минали много години откакто бе казано, че фундаменталните истини в християнството са възстановени от Книгата на Мормон, все още мормонските лидери вярват в доктриналните твърдения.

Книгата на Мормон и съвременната мормонска доктрина

Книгата на Мормон например учи, че има:

• има само един Бог;
• който е Дух и
• е “неизменим от цялата вечност до цялата вечност” (Алма 11:26-31; 2 Нефи 31:21; Мормон 9:9-11, 19; Морони 7:22; 8:18)

Съвременната мормонска доктрина в контрасо учи, че:

• три отделни бога са отговорни за нашата планета
• двама от тях имат тела, някога са били мъже и
• са спечелили правото да станат богове чрез истинско покоряване на мормонското евангелие.

Църквата на Светиите от последното време също учи, че има милиони богоне, всеки от които е спечелил божественост и е създал материя на планети като земята, управлявайки там. Верните мъже мормони се надяват самите те да станат богове и да приспособят и населят собствени светове.

Джоузеф Смит, който първоначално диктувал думите от Книгата на Мормон, отхвърлил по-късно твърдението “Бог е неизменим от цялата вечност до цялата вечност” (Морони 8:18). Към края на живота си, както е записано в Учения на пророк Джоузеф Смит, той обявил “Ние си представяхме и предполагахме, че Бог бил Бог на вечността. Аз ще опровергая тази идея ...някога той е бил човек като нас” (стр. 345). Затова днешните мормонски богове са многочислени, не дух и не неизменим както книгата на Мормон учи.

Нещо повече, Книгата на Мормон настоява, че цялото човечество “трябва да се роди отново” това означава, че то трябва да “се промени от неговото плътско и изпаднало състояние” или “по никакъв начин не могат да наследят царството Божие” прокламира, че човек трябва да “стане ново създание” като е бил “духовно роден от Бога” и като е “преживял тази мощна промяна в своето сърце" (Мосия 27:224-28; Алма 5:14; подчертаното е прибавено)л Съвременното мормонство за сравнение, набляга върху необходимостта от водно кръщение в мормонска цъква, за да получи ново рождение. “Никой не може да се роди отново без кръщение” (Мак Кой, Мормонска Доктнина, стр. 101). В книгата на Мормон, обаче, кръщението не е необходимо за деца и не мормон (“тези, които са без закона”), защото “такова кръщение не е от полза” (Морони 8:11-3, 20-22).

Отново книгата на Мормон обявява, че има само дне съдби за човечеството: вечно щастие или вечна мъка. Тези, тоито умират, отхвърляйки Христос получават вечно мъчение, без втори шанс след смъртта. “Те са хвърляни в огън, откъдето няма завръщане” и трябва да отидат в мястото приготвено за тях, доли в езеро от огън” (3 Нефи 27:11-17; Мосия 3:24-7; 2 Нефи 28:22; Алма 34:32-35). За сравнение, мърмонството днес вярва, че почти всеки ще се радва на слава в известна степен и дори тези, които са хочинали може да бъдат спасени от “затвора”, когато живите направят кръщение с пълномощник за тях.

Така Книгата на Чормон има малко влияние върфу тези основни, текущи, мормонски доктрини. Нужно е да се дискутират някои друге главни доктринални промени, занимаващи се е природата на Бога, молитвата, полигамията, авторитета, и др., но мястото е ограничено.*

Един продукт на Деветнадесети век?

Докато мормонските лидери обръщат бегло внимание на теологията в Книгата на Мормон, учените от тази вяра се опитват да наемао американската археология да облече книгата с изгведа на уникална антика. Техните усилия били толкова ревностни, че Институтът Смитсониън намерили за необходимо да обсъдят опровержение, че книгата винаги е била използувана като пътеводител в тяхната археологическа работа. Мормонските опити да представят Книгата на Мормон за древен продукт били ховече от недостатък поради поставеното доказателство, че книгата наистина е измислица от деветнадесети век. Дне нажни изследвания подчертават тади човешки проидход.

Лични открития на основен авторитет

Пъвото от тях се състои от два ръкописа написани около 1922 г. от мормонският главен авторитет и апологет Брогав Ч. Робъртс. Изумително е да открием този защитник на мормонската вяра, спорещ безжалостно, че самият Джоузеф Смит е могъл да напише Книгата на Мормон. Сега емейството на Робъртс е разрешило сериозни изследвания на тези дна ръкописа, до неговата смърт през 1933. Те са били публикувани от мормонски учени в книга озаглавена Изследвания на Книгата на Мормон, (University of Illinois Press, 1985 and Signature Books, 1992).

Робъртс прави четири основни положения в изследването им от 375 страници. Той наблюдава в първият си ръкопис, “Книга на Мормонските трудности” описанието в книгата на древните американци е в конфликт с това, което е известно за тях от последните научни проучвания. Книгата на Мормон го представя като притежаващи култура на Желязната епоха, докато археологията е показала, че са напреднали само до полирано ниво от Каменната ера, до идването на европейците.(Изследвания, 107-112 стр.)

Ситуацията, разбрал той, била по-късно усложнета от дкларацията в Книгата на Мормон, че първите заселнизи дошле в Новият Свят, когато той бил ненаселен. Джеридите дошли в “в тази среда, където нитога не е имало човек” (Етер 2:5) и са водели война до изчезването им. По същият начин Нефитите дошле в земя “държана надалеч от други народи” (2 Неф. 1:9-11). След като идването на втората група е поставена в 600 г. пр. Хр., това не би дало достатъчно време за развитие на 160-те известни езикови семейства от Новият Свят, всяко с пазлични диялекти. Робърта признава, че няма отговор за такива несъответствия. “Приетите днес ьвторитетни писатели” казва той “не ни оставят, доколкото мога да видя в момента, никакво място за обжалване клк защита – изглежда новото знание е срещу нас” (Изследвания, стр. 143). Археологията до днес не е покрила нещо, което да преобърне неговите сведения.

Разкривайки, че книгата се различава от текущото научна знание, Робърта показва във вторият си ръкопис, “Книга на мормонското учение”, че книгата се съгласява е “общоизвестният факт” възприет относно американските туземци (автохтони) в ранният деветнадесети век. Това съгласие включило дори погрешните идеи, че индиянците са били наследници на “изгубените племена” от Изроил, и че някога са се радвали на висока степен на цивилизация.

"Общоизвестният факт” бил добре обобщен в “почти ръководствена форма” в книга на Негово Високопреосвещенство Етън Смит. Това произведение Облик на Евреите било издадено при второто розширено издание пет години преди да бъде публикувана Книгата на Мормон. Нещо повече, тя била публикувана в същият малък град, в кийто живеел Оливър Колдъри. Той бил братовчед на Джоузеф Сми Младши и сътрудник хпи написването на Книгата на Мормон. В аналиц съдържащ около 100 страници, Робъртс показва, че книгата на Елиът Смит съдържа практически “общият план” на Книгата на Мормон (Изследвания, 240; 151-242 стр.)

И двете книги представят местните индианци като евреи, които са пътували до там от Старият Свят. И двете заявяват, че една част се е отделила от цивилизованата група и са дегенерирали до варварско състояние. Дивашката група унищожила изцяло цивилизованата след дълги и ужасни войни. И двете книги придават на цивилизованият дял култура на Желязната епоха. И двете представят тези заселници, като хора, които някога са притежавали “Книга на Бога”, имащи разбиране за евангевието, и бяла месианска личност, която ги е посетила веднъж. И двете приемат американските езичници като набелязани чрез пророчество да проповядват благовестието на индиянците, които са остатъка от онези древни американски плмена. Робъртс натрапчиво пита отнасяйки се до тези и други паралели, които открил “Може ли такива многобройни, обезпокояващи различия и предполагаем контакт да бъдат просто случайност?” (Изследвания, стр. 242).

Като трето основно положение, Робъртс установява факта (използувайки предимно мормонски източници), че Джоузеф Смит е имал творческа сила на ума достатъчна да създаде Книгата на Мормон. Той описва творчеството на Смот, че е било “толкова силно и вариращо колкото шекспировото и не бива да се счита за нещо друго освен за английският Бард” (Изследвания, стр. 244).

Робъртс закръгля своя случай за човешкият произход на Книгата на Мормон е доскуния от 115 страници относно грешките, които произлизат от необученият, макар и творчески ум на Джоузеф Смит. Робъртс посочва неосъществимостта на тридневното пътуване на Лехи от Ерусалим до бреговете на Червено море, път от 170 мили, пеша с жени и деца. Той цитира тяхното пристигане в Америка , земята “пазена за тях от други народи”, в която необяснимо откриват опитомени животни – “кравата и бика, осела и коня, козата и дивата коза" (1 Неф. 18:25, различният шрифт е прибавен). Робъртс открива аматьорско повтаряне на същите сюжети, като единствено героите са променени. Книгата, подчертава той, се опитва да надмине библейските чудеса и представя няколко неправдоподобни сцени с битки. При един случай, 2060 “юноши” водили вийне за повече от 4-5 години без да бъде убит някой (Алм. 556-58)л Това накарало Робърте да попита:

"Това чиста истина ли е ... или приказка на незрял ум, не осъзнаващ на какъв тест подлага човешката доверчивост, когато моли хората да приемат разказа му за реална история?” (Изследвания, стр. 283)

Изглежда въпроса не се нуждае от отговор. Робъртс също отбеляза, колко типични за съживлението по времето на Смит са припаданията и “паданията”, откривани отново и отново в Книгата на Мормон. В този момент ръкописът на Робъртс прекъсва, но не и преди да ни осведоми за това, колко много зовиси Книгата на Мормон от култирата на своето време в съдържание и стил. (Изследвания, стр. 308)

Библията на Кинг Джеймс плагиатствана

Едно изследнане на Ч. Майкъл Маркуърт ** следва внимотелно анализите на Робъртс, демонстрирайки с много силни доказателства, че версията на библията на Кинг Джеймс е била използувана в композицията на Книгата на Мормон.

Маркуърт показва, че частта от Книгата на Мормон, която се предполага, че е писана през периода на Стария Завет, е обсипана литературно с фрази и цитати от Нов Завет на Кинг Джеймс (той помества 200 примера). Дори “пророчествата”, появяващи се в старозаветната част на книгата, често са дадени с новозаветен език, който съпровожда изпълнението им. Йоан Кръстител, например, е предречен да дойде и да приготви пътя за Един “по-силен от мене”, (1 Неф. 10:8/ Лука 3:16) “Комуто аз не съм достен да развържа ремъка на обущата Му” (1 Неф. 10:8/Йоан 1:27). Идентично ще има “едно стадо с един пастор” (1 Неф. 10:8/ Йоан 10:16) и “една вяра и едно кръщение” (Мосия 18:21/ Еф. 4:5).

Отново животът на Алма и служението му в старозаветният период на Книгата на Мормон по същество е копие на живота на апостол Павел. Дори типични изрази на Павел са открити на устните му: “вяра, надежда и любов” (Алма 7:24/1 Кор. 13:13, “Божията сила за спасение” (Алма 15:6/ Римл. 1:16), без Бога на света” (Алма 41:11/ Еф. 2:1и т. н.

Библейска дисхармония

Вярвящите в Книгата на Мормон на не опитали да дадат отговор за тези анахронизми, като обяснявали, че при превода, когато фразата била задоволително близка до израз в английската Боблия, Смит просто изполдувал познатият библейски израз. Това обяснение не е сполучливо поради факта, че не само е използувана новозаветна фраза, но в много случаи тълкуванието на Новия Завет на старазаветни текстове същи е възприето и дори разширено.

Нопример, новозаветното интерпретиране на Мелхиседек като тип за Синът на Бога е приета и разширена в старозаветната част на Книгата на Мормон, в цялостен ред от свещеници “според подредбата на Сина “ и “цар на мир” (Алма 12, 13 / Евр. 7:2). Ето защо материалът от Новият Завет е станал неделема част от текста на Книгата на Мормон. Като резултат, няма последователно разкриване на доктрината така както се открива в Библията. Християнството е известно като напълно разгърнато, толкова рано, колкото и строенто на Вавилонската кула.

Нещо повече, Книгата на Мормон редовно прави груби грешки в използуването на библейския материал. Пеехразираните думи на Мойсей (Втор. 18:15, 18) от Петър в (Деян. 3:22) погрешно са отнесени към Мойсей като нетови собствени думи (1 Неф. 22:20). По този начин Петър неочаквано е цитиран хиляди години преди книгата Деяния на апостолите да бъде написана, или Петър да произнесе тези думи. Отново словата в Малахия 4:1 се появяват в 1 Неф. 22:15 повече от сто години преди Малахия да ги напише. Във втората част от изследванията си Маркуърт посочва друг съвеменен материав, който бил прибавен към Книгата на Мормон. Американското пуританство от новоанглийското разнообразие и анти-масонско вълнение, което се повдига близо до дома на Смит през 1827 г., са отразени.

Мсе пак по-говорещи са събитията от живота на Смит, написани в неговата творба. Визитата на Мартин Харис при учените в Ню Йорк, за да провери преводаческите способности на Смит се появява в Книгата Мормон след като Мартин се връща от пътуването си. Смит дори прибавя “пророчество” за себе си като призован да бъде преводача на Мормонският летопиа ( 2 Неф. 3:11-15). Колко е лесно да правиш “пророчества” след като събитието вече се е случило.

Последният Удар

Вероятно най-вреден от всичко е начинът, по който Книгата на Мормон обърква Новия и Стария завети. Набляга се, че преди идването на Христос вярващите пазели Закона на Мойсей (2 Неф. 5:10; 25:23-25, 20; Алма 30:3), и въпреки това те са основавали църкви, получавали и проктикували кръщение и са били запознати с доктрините и събитията от Новия Завет (2 Неф. 9:23; Мосия 18:17). Последователното разгъване на теологически теми толкова очевидни в Библията, напълно липсва в Книгата на Мормон. В Библията Старият Завет е отнет, за да основе Новия (Евр. 10:9). Книгата на Мормон разрушава този божествен модел и размесва заветите и композицията им. Книгата също добавя протестантски, съживленски език и идеи, които са били общоприети в дните на Смит. Всичко това прави Книгата на Мормон да изгвежда “по-проста” от Библията, за този, който има малки познания от Свещеното Божие Писание.

Но внимателното проучване на тази книга, чиято теология е била широко изоставена от Мормонската църква, издава, че това наистина е една американска фикция. Чрез мащабните заемки от Библията и съвременен маиериал, както и имитацията на стила на Кинг Джеймс, тя е била така оформена, че е имала силно влияние върху ходещите на църква по това време. Една внимателна оценка, обаче ясно показва, че в никакъв случай тя не е автентично откровение от Бога.

— Уесли Уолтър

^* Института за Религиозни Проучвания осигурява по-нататъшна информация и документация.

^** Ч. Майкъл Маркуърт, Буквална Зависимост в Книгата на Мормон: Две изследванея (Институтът за Религиозни проучвания, 2000) Достъпна по интернет на: www.irr.org/mit/marguardt-bomla.html или в местната книжарница